Мрежата завря от думи на премиера Петков за противогази и радиоактивна храна у нас

“Развълнуваните води са истинското изпитание за лидерството. В спокойни води всеки кораб има добър капитан”

шведска поговорка

Рядко нечие политическо изказване успява да ме извади от равновесие – през годините съм се нагледал на доста абсурди, но обикновено най-големите идваха от маргинални политици, които не заслужават кой знае какво внимание.

Днес изслушах изказването на Премиерът Кирил Петков направено на годишната среща на правителството с бизнеса… Мисля, че поне 2 и 3 пъти посягах да си счупя телевизора, но ме спираше безкрайната прагматичност, че после ще трябва да си купя друг.

Какво ме ядоса ли? Няма да успея да обрисувам всичко, за това ще се спра на няколко акцента.

“Моите деца няма да ядат радиоактивна храна! За това ще изкупим 1 милион тона пшеница….”

Някой въобще стигна ли до второто изречение, което също е проблемно?

Премиерът на Републиката, току що каза, че има опасност децата ни да ядат радиоактивна храна и за това ще се запасим. Замислих се, че и аз не искам и може би е добре да си купя 1 тон брашно.. ей така, за всеки случай… Следващият бой по магазините предполагам, ще е за храна, че кой иска децата му да ядат радиоактивна храна?!?

Второто изречение е не по-малко вредно – освен, че създава допълнителен натиск върху цената на пшеницата, дава и “чудесен” пример какво да правят хората на частно…

“Нямаме работещи противогази, никъде, никакви…, не сме ги изхвърлили, защото е по-скъпо от това да ги държим на склад ха-ха…”

Страхотно, веднага след информацията за радиоактивната храна и йодните таблетки, разбираме, че всъщност нямаме противогази ха-ха! Как точно това е полезно на обществото, освен както имаше един стар виц какво се прави по време на ядрен взрив – да си вземем по един чаршаф и бавно да ходим към гробището, за да не всяваме паника…

Трагедията на бежанците в нито един момент не е била в графа “може да чака”, но за съжаление продължава бързо да ескалира, докато всичко изговорено е в бъдеще “несвършено” време… Ще направиМЕ, Ще отидеМЕ, Ще закараМЕ…

Няма да давам пример с Полша, нека погледнем една Румъния какво направи. Обяснението от речта беше

“Агенцията може да обработва по 30 души на ден, представяте ли си?…” Ами ти си изпълнителната власт, то за това на такива ситуации им се вика ИЗВЪНРЕДНИ и съответно се мобилизира ресурс веднага, не в бъдеще, с извинения в минало време с шеговит тон.

И последен пример /а небивалиците бяха още доста/,

“Понеже газовата връзка с Гърция се бави, с министъра ЩЕ отидеМЕ, да видиМЕ през седмицата какво става, като project мениджъри сме станали!”…

Ако мои project мениджъри ми кажат, че много спешно, ама другата седмица, в бъдеще, ЩЕ отидеМЕ да видиМЕ какво става с безнадеждно закъснелият ми проект, няма те да ходят, защото още същият ден, в сегашно време, няма да са част от компанията.

Всичко това всъщност би било забавно ако го беше казал бай Киро в кварталната кръчма, докато обяснява, как всички са маскари и за нищо не стават.

Но го казва Премиерът Кирил Петков. Някой трябва да обясни на г-н Петков, че той е Премиер сега и от него се очаква да бъде лидер сега, не да всява паника от най-висшата трибуна на държавата.

Най-тъжното беше, че виждах, че говорейки тези неща, го правеше добронамерено и истински не осъзнаваше, че в момента вреди, всявайки паника, че в момента от него се очакват решенията, а не оправданията и че в момента всички искаме да се обединим и застанем зад своя лидер за да минем през развълнуваните води, а не да се чудим накъде да се спасяваме по единично, след като нищо не е наред в държавата!

от фейсбук профила на Доброслав Димитров