ПОЗОР! ПП, БСП, ИТН, ДБ, Възраждане – партиите, които предпочетоха Митрофанова пред обединението на българския народ

от фейсбук профила на Красимир Вълчев, депутат от ГЕРБ

Миналата седмица се проведе дебат по предложението на ГЕРБ-СДС националният ни празник да бъде 24-ти май, а днес беше гласуването.

За наше съжаление предложението беше отхвърлено, но въпреки това мисля, че то имаше смисъл като начало на дебат, който трябва да продължи.

Аргументите, които изказах от парламентарната трибуна, бяха свързани не толкова с историята, а с бъдещето – какъв искаме да бъде нашият образ пред света, с какъв разказ за България искаме да растат и да се идентифицират децата ни, кой искаме да бъде стратегическият ни национален приоритет през 21-ви век.

Ето какво казах:

“Националният празник е в основата на националната идентичност. Около него нациите изграждат разказ, който става базов за възпитанието в национално самосъзнание и национална идентичност на децата от най-ранна възраст.

Ние не отричаме и не трябва да отричаме 3-ти март. Датата трябва да остане официален празник. Трябва да продължим да разказваме историите за борбата за национално освобождение, съединение и независимост. Това е разказ за отвоюваната ни независимост, но не само. Това е и разказ за любовта към родината, храбростта, жертвоготовността и бойния дух на борците за национално освобождение и българските воини.

Разказ, който трябва да продължим да разказваме още по-силно. И кой мислите разказва този разказ днес най-силно и върху кого в най-голяма степен се крепи националната ни идентичност? Образователната система. Ако образователната система не го прави, на една немалка част от децата няма да им бъде разказан този разказ.

Трябва да продължим да разказваме и разказа за духовността, която ни е съхранила през вековете. В основата на този разказ е делото на Светите братя Кирил и Методий, техните ученици и уникалният ни цивилизационен принос в европейската и световната цивилизация. Но не само. Това е и разказът за всички български будители. Това е и разказът за значението на духовността и вярата, които са ни съхранили. Разказът за силата и светлината на знанието.

Ние не трябва противопоставяме двата разказа. Те се допълват. Те са двата основни стълба на националната ни идентичност. Ако го нямаше 3-ти март, нямаше да го има 24-ти май, но ако го нямаше Паисий, нямаше вероятно да го има и 3-ти март, т.е. вярно е и обратното. Редица от националните ни герои са част и от единия и другия разказ.

Когато говорим за миналото, трябва да разказваме на децата с еднаква страст и вдъхновение и двата разказа. Учителите трябва да го правят, родителите трябва да го правим.

Но защо предложихме 24-ти май да бъде национален празник и защо искаме разказът за нашата духовност да бъде по-доминантен базов разказ?

Защото живеем в 21-ви век. Век, в който просперитетът и самочувствието на нациите се формират от образованието и духовността, а не от войните, които водим. Век, в който можем да вървим към светли бъднини, само ако трайно заложим на образованието, културата и духовността.

Убеден съм, че България може да бъде просперираща и силна държава, с хармонично общество и щастливи хора, само ако устойчиво възприемем образованието, културата и духовността като национални приоритети.

Обявяването на 24-ти май за национален празник ще ни принуди да го направим. Приемем ли тази дата за национален празник, рано или късно ще утвърдим образованието, културата и духовността като основни национални приоритети. Ще бъдем задължени да го направим, ако не ние, то следващите поколения.

Това ще бъде и в основата на нашият образ в съвременния глобализиран свят – “държава на духа”, както ни нарече Дмитрий Лихачов. Държава на духа, която далеч надхвърля физическите граници на България. България като езиково, културно и духовно пространство по целия цвят.

Малко народи имат привилегията да честват празник като 24-ти май. Малко народи имат шанса да изберат за национален празник празника на духовността.”