Финансовият министър: Ако не се предприемат действия в данъчната, разходната политика много лесно бихме стигнали до процедура на свръхдфицит
Не се очаква преизпълнение на приходите в бюджета и единственият начин за финансиране на извънредни харчове до края на годината са икономиите.
Това каза пред журналисти министърът на финансите Росица Велкова при представяне на данните за състоянието на държавния бюджет и прогноза за ефекта от високите цени на енергията и храните до 2025-та година..
Актуализация на бюджета е невъзможно да бъде разработена на този етап, защото не очакваме преизпълнение на приходите, обяви на брифинг министърът на финансите Росица Велкова-Желева при представяне на данните за състоянието на държавния бюджет и прогноза за ефекта от високите цени на енергията и храните до 2025-та година.
“Има коментари, че съществуват значителни възможности на бюджета за финансиране на допълнителни разходи – като енергийни помощи и увеличаване на доходите, но те се несъстоятелни.
Повод за тези коментари са превишаването на приходите в бюджета към средата на годината и ниските нива на капиталови разходи за периода. Това е временен излишък, а капиталовите разходи са предимно от фондовете на ЕС”, каза Велкова.
Тя посочи, че приходите са изключително напрегнати и не очакват преизпълнението им. А за да има актуализация, трябва да има преизпълнение на приходите.
По думите й единствения начин за финансиране на извънредни харчове до края на годината са иконимии.
За 2023 г. се оформя значителен по размер дефицит от над 11 млрд. лв., което е 6,8% от БВП Ако не се променят политиките, ще стигнем до 40% дефицит спрямо БВП, предупреди Велкова.
Според месечната прогноза целевите нива за дефицит са около 5,2 млрд. лв. Ръст в социалните направление в размер на 5 млрд. лв. – голяма част от разходите на пенсии.
Здравеопазване – разходи, които не дават гъвкавост за преструктуриране. Ако не се предприемат действия в данъчната, разходната политика много лесно бихме стигнали до процедура на свръхдфицит и ще се отдалечим от желанието си за влизане в Еврозоната, каза още Велкова.
Велкова добави, че икономии от капиталови разходи ще има, но ще са малко. В бюджетите на общините те са 1,1 млрд. лв., към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – 1,2 млрд. лева, а 4 милиарда лева са от фондове от ЕС.
Капиталовите разходи към Министерството на отбраната са 1,1 млрд. лева, които ще са важни в сегашната мигрантска криза и войната в Украйна, а останалите 500 млн. са към около 40 разпоредители с бюджетни средства.
Ще има и непредвидени разходи, като например 70-те млн. лева, които са даваха за предстоящите избори и парите, давани за настаняване на украинските бежанци.
Ръстът на БВП през тази година ще е 2,9 на сто, а през следващата година – 2,2 на сто. За тази година очакваме забавяне на ръста на БВП през третото и най-вече четвъртото тримесечие на тази година, каза Велкова.
Инфлацията ще се забави заради свиване на потреблението не само в България, но и в ЕС, и средногодишната инфлация ще е 12,6 на сто. Догодина инфлацията ще е 5,6 на сто, посочи Велкова.
От гласуваните от парламента 10,3 млрд. лева за държавен дълг, досега са теглени 1,8 млрд. лева. Ще излезем на международните и на вътрешния пазар през следващите месеци, каза Росица Велкова.
За 2022 година според актуализираната фискална програма (КФП) дефицитът ще е 6 228,4 млн. лева (4,1 на сто от прогнозния БВП), а за сектор “Държавно управление” дефицит от 6 на сто от БВП.
За 2023 година прогнозата е за дефицит по КФП от 11 319,1 млн. лева (6,8 на сто от БВП), а на сектор “Държавно управление” дефицит от 6,4 на сто.
На база на разчетите на МФ минималната пенсията за догодина ще бъде с 12% индексация от 1 юли 2023 г.
За небитовите потребители компенсацията на ел. енергия е регламентиран до края на годината и може да бъде продължена и догодина.
Предварителната макроикономическа прогноза за следващите години е ключов документ, върху който стъпват изчисленията за Бюджета догодина.
Това е първият анализ, който министерството направи след повишаването на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка и предостави актуализирани оценки за ефекта от високите цени на енергоносителите и храните.
