Остава ГЕРБ да подкрепят правителство с мандата на ПП-ДБ и да му станат патерица, след което спокойно могат да се саморазпуснат
За първи път след последните избори ГЕРБ изгуби стратегическата инициатива.
След серия от успешни ходове, които ги доведоха почти до съставяне на правителство с излъчен от тях министър-председател, те допуснаха огромна грешка.
Успехът им беше, че съумяха да се позиционират като центристка партия, която може да състави кабинет с подкрепата на едните или на другите.
Но ако отчитаха в дълбочина универсалните механизми за правене на политика, които историческият опит е утвърждавал десетилетия наред в демократичния свят, щяха да знаят нещо христоматийно – центристката позиция в една толкова чуплива политическа ситуация
изисква много гъвкавост, много умереност, внимателен подход към всички фактори, от които зависи развитието на политическата ситуация и – най-важното! – никакви резки движения, чиито последствия не можеш да контролираш. Никакви!
Още в края на XIX и началото на XX век тези азбучни правила са прилагани, например, в практиката на Италия, където политическата арена е била също толкова фрагментирана, колкото днес е българската.
Един от най-дълго управлявалите министър-председатели на Италия, Джовани Джолити, който е 5 пъти премиер в периода от 1882 г. до 1921 г., е превърнал тази центристка стратегия в политическо изкуство по онова време. В западната политическа теория неговият подход е обозначаван с термина “transformismo”.
ГЕРБ обаче по една или друга причина, вероятно без дори да си дават сметка за това, изоставиха центристкия подход, който имаше потенциал да им донесе успех с първия мандат и разтресоха държавата със заявката за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев в разгара на преговорния процес.
Очевидно не са преценили адекватно нито политическите реалности, нито последиците от такъв ход в ситуацията, в която се намират.
В резултат – загубиха стратегическата инициатива и разколебаха подкрепата, която можеха да получат за правителство с първия мандат начело с Мария Габриел.
Шансовете за това вече са минимални, а по-скоро – само теоретични.
Сега остава да подкрепят правителство с мандата на ПП-ДБ и да му станат патерица, след което спокойно могат да се саморазпуснат.
При евентуален трети мандат, те вече нямат да имат водеща роля.
Иначе разпадът в държавата е тотален. От това печели, разбира се, само евразийската колона.
Прочее, тези дни едно медийно участие на проф. дн Георги Близнашки, припомни една знаменита фраза на споменатия по-горе италиански премиер Джовани Джолити, която на свой ред бях чел преди време на страниците на Wall Street Journal.
След като се оттегля от активната политика, в едно журналистическо интервю го питат: “Трудно ли се управлява държава като Италия?”
Знаете ли какво отговаря опитният държавник, разочарован от възхода на италианския фашизъм, след като повече три десетилетия той е успявал да изолира от управлението и левия, и десния екстремизъм?
Джолити казва: “Въобще не е трудно. Но няма смисъл.”
от фейсбук профила на Борислав Цеков
Последвайте Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
