И на Петрова нива Радев атакува “онези, които при всяка смяна на политическото статукво…”
“Всяка подмяна или всяко манипулиране на историческите факти и прекрояване на нашите празници и традиции неизменно води към безпътица”.
Това каза тази вечер в местността Петрова нива президентът Румен Радев.
“Потомците на въстаниците, които днес изпълват Петрова нива, сте най -правдивата мяра за родолюбие и гарант срещу всеки опит за подмяна на нашата история. Вярвам, че чувството за свобода, справедливост и достойнство, което носиха преображенци от 1903 година, днес живее във всички българи”, добави Радев.
Държавният глава участва в националния възпоменателен събор в историческата местност по повод 120 -ата годишнина от Илинденско -Преображенското въстание.
В словото си Радев отбеляза, че съхранената историческа памет е темелът, върху който нашият народ може да гради своето достойно бъдеще и почитта към всички, загинали да свободата,
е знак за всички онези, които при всяка смяна на политическото статукво бързат да пренапишат личната си биография или гледат на нашата история през призмата на чужд прочит.
Румен Радев отбеляза, че сме длъжни към нашите предци, които са оставили костите си и с кръвта си са платили българска свобода и независимост.
Затова наш дълг е да пазим не само чисто името им, но и да не отстъпваме от техните завети, подчерта държавният глава.
Съборът на Петрова нива се състоя под неговия почетен патронаж. На събитието присъстваха народни представители, общественици, кметове от региона, стотици хора.
В ритуалите и тържествената проверка участваха военнослужещи от Военноморските сили и Националната гвардейска част.
По рано в храма – костница „Света Петка“ бе отслужената заупокойна молитва в памет на загиналите преображенци. В историческата местност в Странджа президентът пристигна със съпругата си Десислава Радева.
Държавният глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев прие строя на представителните роти на Националната гвардейска част.
По-рано през деня президентът участва в отбелязването на 146-ата годишнина от Шипченската епопея.
Илинденско-Преображенското въстание избухва на 2 август (20 юли стар стил) и е въстание за освобождение на българското население в Македония и Одринска Тракия, останало след Освобождението на България (1878 г.) в пределите на Османската империя съгласно Берлинския договор.
Въстанието е организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
На Солунския конгрес в началото на януари 1903 г. се взема решение за вдигане на въоръжено въстание, а на Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО, през април, е решено въстанието в окръга да започне на 20 юли (Илинден) същата година.
На конгреса на Петрова нива (28-30 юни 1903 г.) началото на бойните действия в Одрински революционен окръг се определя за 6 август (Преображение Господне).
Двете дати, които съвпадат с църковните празници Илинден и Преображение, дават и името на въстанието.
Последвайте Budilnikbg.com във Фейсбук и Телеграм
